Освободителите изгориха детска градина
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
30 януари 2023 година
Харкив, 11 часа вечерта, тихият център. Руска ракета. Четириетажният жилищен блок за половин секунда става триетажен.
На покрива се вихри пожар, от входовете тичат хора по пижами, из града летят коли за спешна помощ, вият сирени. Чуват се даже тук, в моят " спален " регион, на няколко километри от протичащото се.
Telegram каналите загряха от мнения, месинджърите – от въпроси.
– Как сте?
– Това надалеч ли е от теб?
– Има ли жертви?
Има. Трима са ранени, една жена е починала.
На мястото на гърмежа се събират управляващите и публицисти.
– Мен по този начин ме подмятна, споделя пред камерата една старица, - че изхвърчах от спалнята чак в кухнята.
Този регион в града по този начин и го назоваха - „ тихият център “. Там постоянно беше умерено.
Сега по новините показват Синегубов (главата на Харкивската регионална администрация – бел. прев.), който споделя: „ 20 секунди след началото на въздушната паника прозвуча гърмежът – директно попадение в жилищния блок “.
Водещият го изслушва, а след това с обезпокоителен глас припомня на феновете: „ Не подценявайте сигналите за въздушната паника, отивайте в скривалищата “.
Това ми прозвуча като „ не повтаряйте грешките на тези хора “. Ядосвам се. Та това е Харкив, господин водещ. Сигурно не сте чули добре: 20 секунди. Няма такива скривалища.
Върна се лепкавото чувство за обреченост – това можеше да бъде твоят блок, твоят етаж. И още може да бъде. Във всеки един миг.
На персоналните известия давам отговор малко: „ Днес ми се размина “.
Току-що ми се обади дъщеричката ми: „ Мамо, това е блокът на моята другарка Полина! “ Полина е в сигурност, в Европа.
Снощи момичето беше „ бежанка “, през нощта стана „ скитник “. Е, какво да кажа? Благодаря, че не е сираче.
Ужасяващ таг: #обикновено харкивско утро
6 февруари 2023 година
Днес видях „ руския свят “ напълно от близко. Той е толкоз възмутителен, че страстите се вкаменяват. Дори не можех да рева, просто онемях, смразих се.
Отидохме да храним бездомните котки в Циркуни и Тишки. Вече пускат там, разминирани са. Тези региони на Харкивската област бяха осем месеца в окупация.
В Тишки приятелката ми Люда имаше къща. Прости ми, Люда, не мога да не покажа това. Ти не гледай, апелирам те. Аз няколко пъти писах за това страхотно място. Кълна се – това беше най-красивата къща от всички, които съм виждала в миналото. Люда откри в нея детска градина по системата „ Монтесори “. Там имаше дребна фермичка със зайци и пиленца, площадка за игри на полянката край гората, голям басейн, библиотека, мини-кинотеатър.
Обожавах да ходя там. Навсякъде книги и кубчета, обемни числа и букви, цветни моливи и геометрични фигури. И всичко е налично за децата. Според системата на Монтесори няма дневен режим, малчуганите могат да играят и да учат когато и да е, когато пожелаят.
Място, където децата напираха да ходят дори в почивните дни. Помня, станах очевидец, когато майката на мъничката Варя се опитваше да я вземе от градината по-рано… Малката ревеше:
– Не, не желая да си потеглям, желая да остана тук!
Аз персонално изцяло разбирам Варюша. Ние всичките, приятелките на Люда, не искахме да напущаме тази къща. След нашите „ момински сбирки “ тя трябваше да ни гони.
Днес стъпваме по руини. По руините на кротичък, хубав, необикновено ярък живот. Изгорили са къщата. Както ни изясни Льоша, а той е боен, няма диря от снаряди. Къщата е била подпалена от вътрешната страна.
И освен къщата на Люда – изгорена е съвсем цялата улица.
С каква цел? Умуваме през целия път. Защо е трябвало да се опожарява? Да скрият следите от грабежите? Просто от злоба? От завист?
В банята лежат изгорели парцали и георгиевски лентички (с тях се кичат „ съветските патриоти “ – бел. прев.) В мини-кинотеатъра – мръсни детски дюшеци, фасове, празни шишета – леговището на „ освободителите “.
Фермата са я изгорили настрана – дружно със зайчетата и пиленцата.
Можем единствено да благодарим Господа, че в оня ден не е имало деца в детската градина. И че Люда със сина й са съумели да се спасят, да избягат.
Нахранихме бездомните котки и в цялостно безмълвие се връщаме назад в Харкив. Всички проклятия бяха казани. Всички думи от дълго време са произнесени.
" Руският свят " е толкоз възмутителен, че всички страсти се вкаменяват
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
30 януари 2023 година
Харкив, 11 часа вечерта, тихият център. Руска ракета. Четириетажният жилищен блок за половин секунда става триетажен.
На покрива се вихри пожар, от входовете тичат хора по пижами, из града летят коли за спешна помощ, вият сирени. Чуват се даже тук, в моят " спален " регион, на няколко километри от протичащото се.
Telegram каналите загряха от мнения, месинджърите – от въпроси.
– Как сте?
– Това надалеч ли е от теб?
– Има ли жертви?
Има. Трима са ранени, една жена е починала.
На мястото на гърмежа се събират управляващите и публицисти.
– Мен по този начин ме подмятна, споделя пред камерата една старица, - че изхвърчах от спалнята чак в кухнята.
Този регион в града по този начин и го назоваха - „ тихият център “. Там постоянно беше умерено.
Сега по новините показват Синегубов (главата на Харкивската регионална администрация – бел. прев.), който споделя: „ 20 секунди след началото на въздушната паника прозвуча гърмежът – директно попадение в жилищния блок “.
Водещият го изслушва, а след това с обезпокоителен глас припомня на феновете: „ Не подценявайте сигналите за въздушната паника, отивайте в скривалищата “.
Това ми прозвуча като „ не повтаряйте грешките на тези хора “. Ядосвам се. Та това е Харкив, господин водещ. Сигурно не сте чули добре: 20 секунди. Няма такива скривалища.
Върна се лепкавото чувство за обреченост – това можеше да бъде твоят блок, твоят етаж. И още може да бъде. Във всеки един миг.
На персоналните известия давам отговор малко: „ Днес ми се размина “.
Току-що ми се обади дъщеричката ми: „ Мамо, това е блокът на моята другарка Полина! “ Полина е в сигурност, в Европа.
Снощи момичето беше „ бежанка “, през нощта стана „ скитник “. Е, какво да кажа? Благодаря, че не е сираче.
Ужасяващ таг: #обикновено харкивско утро
6 февруари 2023 година
Днес видях „ руския свят “ напълно от близко. Той е толкоз възмутителен, че страстите се вкаменяват. Дори не можех да рева, просто онемях, смразих се.
Отидохме да храним бездомните котки в Циркуни и Тишки. Вече пускат там, разминирани са. Тези региони на Харкивската област бяха осем месеца в окупация.
В Тишки приятелката ми Люда имаше къща. Прости ми, Люда, не мога да не покажа това. Ти не гледай, апелирам те. Аз няколко пъти писах за това страхотно място. Кълна се – това беше най-красивата къща от всички, които съм виждала в миналото. Люда откри в нея детска градина по системата „ Монтесори “. Там имаше дребна фермичка със зайци и пиленца, площадка за игри на полянката край гората, голям басейн, библиотека, мини-кинотеатър.
Обожавах да ходя там. Навсякъде книги и кубчета, обемни числа и букви, цветни моливи и геометрични фигури. И всичко е налично за децата. Според системата на Монтесори няма дневен режим, малчуганите могат да играят и да учат когато и да е, когато пожелаят.
Място, където децата напираха да ходят дори в почивните дни. Помня, станах очевидец, когато майката на мъничката Варя се опитваше да я вземе от градината по-рано… Малката ревеше:
– Не, не желая да си потеглям, желая да остана тук!
Аз персонално изцяло разбирам Варюша. Ние всичките, приятелките на Люда, не искахме да напущаме тази къща. След нашите „ момински сбирки “ тя трябваше да ни гони.
Днес стъпваме по руини. По руините на кротичък, хубав, необикновено ярък живот. Изгорили са къщата. Както ни изясни Льоша, а той е боен, няма диря от снаряди. Къщата е била подпалена от вътрешната страна.
И освен къщата на Люда – изгорена е съвсем цялата улица.
С каква цел? Умуваме през целия път. Защо е трябвало да се опожарява? Да скрият следите от грабежите? Просто от злоба? От завист?
В банята лежат изгорели парцали и георгиевски лентички (с тях се кичат „ съветските патриоти “ – бел. прев.) В мини-кинотеатъра – мръсни детски дюшеци, фасове, празни шишета – леговището на „ освободителите “.
Фермата са я изгорили настрана – дружно със зайчетата и пиленцата.
Можем единствено да благодарим Господа, че в оня ден не е имало деца в детската градина. И че Люда със сина й са съумели да се спасят, да избягат.
Нахранихме бездомните котки и в цялостно безмълвие се връщаме назад в Харкив. Всички проклятия бяха казани. Всички думи от дълго време са произнесени.
" Руският свят " е толкоз възмутителен, че всички страсти се вкаменяват
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ